4. След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.
5. Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.
6. Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои.
7. Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.
8. Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.
9. От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.
10. Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.
11. Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,
12. и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.