32. Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.
33. Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,
34. понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –
35. о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?
36. Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,
37. бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.