7. Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,
8. младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;
9. първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;
10. гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,
11. защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;
12. защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.
13. Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.
14. Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.
15. Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16. Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.