22. След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.
23. Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.
24. Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.
25. Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.