14. Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.
15. Аз бях очи на слепия, крака на куция.
16. Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.
17. Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.
18. Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,
19. коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,
20. славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.
21. Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.