19. И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин?
20. А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин1, наричайте ме Мера, защото Всесилният ми е направил живота много горчив.
21. Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло?
22. Така Ноемин се върна и с нея снаха є Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.