15. Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16. Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
17. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.
18. Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.
19. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.
20. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,
21. с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.