29. Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.
31. Защото Господ не отхвърля завинаги,
32. а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.
33. Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.
34. Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,
35. да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?