17. Твоите короновани са като скакалци и военачалниците ти – като ято скакалци, които кацат по оградите в студен ден – щом изгрее слънцето, избягват и мястото им не се знае. Къде са?
18. Твоите пастири дремят, царю на Асирия, лежат благородните ти; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.
19. Няма лек за язвата ти, раната ти е смъртоносна. Всички, които чуят вестта за теб, пляскат с ръце заради теб – защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?