20. И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.
21. А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22. Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;
23. и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,
24. защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита какво е това.