17. Нека плачат свещениците, служителите на ГОСПОДА, между предверната зала и олтара и нека кажат: Пощади, ГОСПОДИ, народа Си и не предавай наследството Си на позор, за поговорка на народите. Защо да кажат сред народите: Къде е техният Бог?
18. И ГОСПОД заревнува за земята Си и се смили над народа Си.
19. И ГОСПОД отговори и каза на народа Си: Ето, Аз ви изпращам житото, младото вино и маслиненото масло, и ще се наситите от тях; и няма вече да ви направя за позор между народите.
20. И ще отдалеча от вас идващия от север и ще го прогоня в безводна и пуста земя; с лицето му към предното море и с края му към задното море. И вонята му ще се издигне и ще се издигне смрадта му, защото е извършил голямо зло.
21. Не бой се, земьо, весели се и се радвай, защото ГОСПОД извърши велики дела.
22. Не се плашете, полски животни, защото пасбищата на степта никнат, защото дървото ражда плода си, смокинята и лозата дават силата си.
23. И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда – ранния и късния както преди.