17. Там викаха: Фараонът, египетският цар загина; пропусна определеното време.
18. Жив съм Аз, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му – че като Тавор между планините и като Кармил при морето ще дойде!
19. Приготви си необходимото за плен, жителко, дъще египетска, защото Мемфис ще стане на пустош и ще бъде изгорен, ще остане без жител.
20. Египет е като много хубава юница, но стършел идва, идва от север!
21. Дори наемниците му сред него са като тлъсти юнци; да, те също се върнаха, заедно побягнаха, не устояха; защото денят на бедствието им ги връхлетя, времето на наказанието им.
22. Гласът му е като змия, която пълзи; защото идват със сила и със секири идват срещу него като дървари.
23. Изсякоха гората му, заявява ГОСПОД, ако и да е неизследима; защото са повече от скакалците, нямат брой.
24. Посрами се египетската дъщеря; предадена беше в ръката на северния народ.
25. ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, казва: Ето, Аз ще накажа Но-Амон и фараона, и Египет, и боговете му, и царете му, и фараона, и онези, които се уповават на него.