12. Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!
13. Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите.
14. Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!
15. Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва.
16. И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога,
17. защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата є да е вечно бременна.
18. Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?