4. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5. По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
6. Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
7. Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
8. Краят на работата е по-добър от началото є; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
9. Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
10. Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това.
11. Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
12. защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
13. Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14. В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
15. Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
16. Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш?
17. Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си?
18. Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
20. защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
21. И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
22. защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.