8. Но ако човек няма сродник, на когото да върне онова, за което се е провинил, тогава това, което трябва да се върне за вината, да е на ГОСПОДА, на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.
9. Всеки възвишаем принос от всичките посветени неща на израилевите синове, които донасят на свещеника, да бъде негов.
10. Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, което някой дава на свещеника, да бъде негово.
11. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
12. Говори на израилевите синове и им кажи: Ако жената на някого прегреши и извърши престъпление против него,
13. като някой лежи с нея и излее сперма, и това се укрие от очите на мъжа є, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде хваната;
14. и на него дойде дух на ревност и ревнува жена си, и тя се е осквернила; или пък му дойде дух на ревност и ревнува жена си, а тя не се е осквернила;
15. тогава мъжът да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса є за нея, една десета от ефа ечемично брашно, но да не я полива с маслинено масло и да не слага върху нея ливан, защото е хлебен принос за ревност, хлебен принос за спомен, който припомня беззаконие.