15. Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16. Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.
17. Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.
18. И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.
19. А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20. И така, Яков побягна тайно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.
21. Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.
22. А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.
23. И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.
24. Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!
25. И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.
26. И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?
27. Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28. нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.
29. Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.
30. И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?