15. Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16. Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17. А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18. А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20. И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22. И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете є, тежки десет сикъла злато, и каза:
23. Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?