12. Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!
13. Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.
14. Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15. Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16. Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17. А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18. А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20. И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22. И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете є, тежки десет сикъла злато, и каза:
23. Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25. Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26. Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27. И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!
28. А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29. А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.
31. И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.