14. Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото є; даде є и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.
15. Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16. и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17. А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18. Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19. Тогава Бог є отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20. А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21. Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22. По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23. И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24. И Авраам каза: Заклевам се.
25. А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26. Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27. Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.