13. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14. Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото є; даде є и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.
15. Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16. и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17. А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18. Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.