12. И когато Ровоам се смири, гневът на ГОСПОДА се отвърна от него и не го погуби напълно; а и в Юда имаше още някакво добро.
13. И цар Ровоам се укрепи в Ерусалим и царуваше, защото Ровоам беше на четиридесет и една години, когато се възцари, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който ГОСПОД беше избрал измежду всичките израилеви племена, за да постави там Името Си. Името на майка му беше Наама, амонката.
14. И той върши зло, защото не насочи сърцето си да търси ГОСПОДА.
15. А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в делата на пророк Семая и на гледача Идо, в родословията? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.
16. И Ровоам легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град, а вместо него се възцари синът му Авия.