10. Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори остро?
11. А Йонатан каза на Давид: Ела, нека излезем на полето. И двамата излязоха на полето.
12. И Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, е свидетел! Ако утре около това време или на третия ден разпитам баща си и ето, има нещо добро за Давид, и не изпратя веднага до теб да ти го съобщя,
13. нека така да направи ГОСПОД на Йонатан и така да прибави! Ако баща ми иска зло против теб, ще ти го съобщя и ще те изпратя да си отидеш в мир. И ГОСПОД да бъде с теб, както е бил с баща ми!
14. И не само докато съм жив да ми окажеш милост ГОСПОДНА, за да не умра,
15. но и от моя дом да не отсечеш милостта си до века, даже и когато ГОСПОД изтреби от лицето на земята всеки от враговете на Давид!
16. И Йонатан направи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изиска от ръката на Давидовите врагове!
17. И Йонатан накара Давид да се закълне отново заради любовта си към него, защото го обичаше, както обичаше душата си.
18. И Йонатан му каза: Утре е новолуние; ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще остане празно.
19. А на третия ден слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня на събитието, и остани при камъка Езил.