4. Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си, защото това е угодно пред Бога.
5. А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянства в молби и в молитви нощем и денем.
6. Но онази, която живее разпуснато, тя е жива умряла.
7. Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.
8. Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.
9. Да се записва само такава вдовица, която не е по-малко от шестдесет години, която е била жена на един мъж,
10. известна с добрите си дела, ако е отгледала деца, ако е приемала странници, ако е умивала краката на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.
11. Но по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им вземат връх над Христос, искат да се омъжват
12. и попадат под осъждане, защото са се отметнали от първото си обещание;
13. и освен това се научават да бъдат безделни, като ходят от къща на къща, и не само безделни, но и бъбриви, и да се занимават с празни работи, като говорят това, което не трябва да се говори.
14. По тази причина искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;
15. защото някои вече са се отклонили след Сатана.
16. Ако някой вярващ или вярваща има роднини вдовици, нека се грижи за тях, за да не се обременява църквата и да може да се грижи за истинските вдовици.