11. А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.
12. Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.
14. Защото тялото не е съставено от една част, а от много.
15. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
16. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
17. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18. Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал.
19. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?
20. А сега наистина частите са много, а тялото – едно.
21. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.
22. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;
23. и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,
24. а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,
25. за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26. И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27. А вие сте тялото на Христос и поотделно – части от Него.