4. След него вика глас: Гърми с гласа на величието си, И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.
5. Бог гърми чудно с гласа си: Прави величествия които не разумяваме.
6. Защото говори към снега: Бъди на земята, - И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.
7. Запечатва ръката на всякого человека, Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.
8. А зверовете влазят в пещерите И лежат на местата си.
9. От юг иде вихрушката, А студът от север.
10. От духането Божие се дава лед, И ширината на водите се стеснява.
11. А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;