10. Гласът на началниците се спираше, И езикът им залепваше за небцето им:
11. Ухо като чуеше ублажаваше ме, И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;
12. Защото освобождавах сиромаха който викаше, И сирачето, и който нямаше помощник.
13. Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене; И сърдцето на вдовицата веселях.
14. Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона.
15. Аз бях очи на слепия И нозе на хромия.
16. Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я.