9. А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.
10. И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
11. И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.
12. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.
13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.
15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого.
16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.
17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.