8. Казва му Петър: Няма да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, нямаш дял с мене.
9. Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10. Казва му Исус: Омитият няма потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11. Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12. А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13. Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14. И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
16. Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
17. Това като знаете, блажени сте ако го правите.
18. Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: "Който яде хляб с мене дигна против мене петата си."
19. От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повярвате че съм аз.
20. Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.
21. Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22. Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумяваха се за кого говори?
23. А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.