3. Началниците му са всред него лъвове рикаещи, Съдиите му вечерни вълци: Не оставят нищо за заран.
4. Пророците му са ветровити, человеци лъстиви: Свещениците му оскверниха светилището, Насилствуваха закона.
5. Праведний Господ е всред него: Няма да направи неправда: Всяка сутрина привожда съдбата си във видело, не оскудява; Но нечестивий не знае срам,
6. Изтребих народи: стълповете им са запустени: Запустих пътищата им, та да няма кой да заминва: Градовете им се разориха Щото няма человек, няма жител.
7. Рекох: Непременно щеше да се убоиш ти от мене, Щеше да приемеш наказание; Селението му не щеше да се изтреби Колкото и да го наказвах; Но те ускориха да растляват всичките си деяния.
8. За то чакайте ме, говори Господ, До деня в който се повдигна за обир, Защото изречението ми е да събера народите И да скупя царствата, Да излея върх тях негодуването си, Всичкото разпаление на гнева си, Понеже всичката земя ще бъде погълната От огъня на ревността ми.
9. Защото тогаз ще туря в народите език чист, За да призовават всичките името Господне, Да му работят под един хомот.