21. Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон. Потъпкала си, душо моя, сила.
22. Тогаз се строшиха конските копита От устремителното тичане, устремителното тичане на крепките им.
23. Кълнете Мироза, рече ангел Господен, Кълнете с клетва жителите му; Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24. Благословена нека е повече от жените Яил, жената на Хевера Кенееца, Над жените в шатрите нека е благословена.
25. Вода поиска той: тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26. Ръката си простря към кола, И десницата си към чука на работниците; И с чука удари Сисара и разцепи му главата, И проби и прониза слепите му очи.
27. Между нозете й се повали, падна, простря се: Между нозете й се повали, падна:: Дето и се повали, там и падна погинал.
28. Сисаровата майка надничаше през прозореца, И викаше през решетката: Защо се бави колесницата му да дойде? Защо закъсняха колелата на колесниците му?
29. Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше ответ на себе си: