18. А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си.
19. А ние си имаме плява и храна за ослите си, още и хляб и вино за мене и за рабинята ти и за момчето което е с рабите ти: не сме оскъдни от нищо.
20. И рече старият человек: Мир тебе, и всичката ти оскъдност да бъде на мене: само на стъгдата да не пренощуваш.
21. И въведе го в дома си, и даде храна на ослите; и омиха нозете си, и ядоха и пиха.
22. Като веселяха сърдцето си, ето, градските мъже, человеци беззаконни, обиколиха къщата, и тропаха на вратата, и говореха на стария человек домакина и думаха: Извади человека който влезе в дома ти, за да го познаем.
23. И излезе при тях человекът, домакинът, та им рече: Недейте, братие мои, моля, недейте прави това зло; като е влязъл този человек в дома ми, недейте струва това безумие.