Римляни 2:5-15 Цариградски (BG1871)

5. А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гняв за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,

6. който ще въздаде всекиму според делата му:

7. живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

8. ярост пак и гняв на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;

9. скърб и утеснение на всяка душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;

10. а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника.

11. Понеже Господ на лице не гледа.

12. Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат,

13. (защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.

14. Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като нямат те, сами са закон на себе си:

15. те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

Римляни 2