23. Като заповяда на облаците от горе, И отвори небесните двери,
24. Та им одъжди манна да ядат, И даде им небесно жито,
25. Хляб ангелски яде человек: Проводи им храна до ситост.
26. Подигна ... небето източен вятър, И със силата си докара южния вятър;
27. И одъжди върху тях месо като прах, И птици крилати като морския пясък,
28. И направи ги да паднат всред стана им, Около жилищата им.
29. И ядоха и се наситиха твърде много; И принесе им което желаеха.
30. Не бяха се отстранили от желанието си: Ястието им беше още в устата им,
31. И гняв Божий ги възлезе на тях, И уби по-тлъстите от тях, И избраните Израилеви свали.
32. При всичко това, още съгрешиха, И на чудесата му не повярваха.
33. За то изнури дните им в суета, И годините им в смущение.
34. Когато ги умъртвяваше, тогаз го търсеха, И обращаха се и търсеха Бога на ранина.
35. И напомниха си че Бог им беше твърдиня, И Бог Вишний избавител техен.
36. Но с устата си го ласкаеха, И с езика си го лъжеха;
37. А сърдцето им не бе право с него, Нито бяха верни на завета му.
38. Но той като щедър Прости беззаконието им да ги не погуби: Много пъти удържа гнева си, И не подигна всичката си ярост:
39. И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти го огорчиха в пустинята, Прогневиха го в безводната земя,
41. И се върнаха и изкушаваха Бога, И Светия Израилев раздражаваха!