5. Познати станаха както кога някой дигне топор Върх гъсти дървета.
6. Така сега тези ваяните му направи Събориха заеднъж с брадви и чукове.
7. Предадоха на огън светилището ти: Оскверниха жилището ти като го низринаха до земята.
8. Рекоха в сърдцето си: Да ги изтребим съвсем: Изгориха всичките Божии съборища по земята.
9. Знаменията наши не видим: няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще бъде това.
10. До кога, Боже, неприятелът ще хули? Всекога ли врагът ще презира името ти?