14. Защото съм поразяван всеки ден, И се наказвам всяка заран.
15. Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.