Псалми 22:5-17 Цариградски (BG1871)

5. Към тебе извикаха, и избавени бидоха: На тебе се надееха, и не се посрамиха.

6. А аз съм червей, а не человек, Укор на человеците, и презрян от народа.

7. Ругаят ми се всички които ме гледат: Отварят устните си, киват с глава, и казват:

8. Упова на Господа, нека го избави: Нека го спаси понеже благоволи за него.

9. Но ти си който си ме извадил из утробата: Ти ми даде упование като бях на гръдите на майка си.

10. На тебе бих оставен от рождението си: От утробата на майка ми ти си Бог мой.

11. Да се не отдалечиш от мене; Защото скърбта е близу, Защото няма помощник.

12. Юнци много ме обиколиха: Бикове силни от Васан ме окружиха.

13. Отвориха върх мене устата си Като лъв който граби и рикае.

14. Излях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости: Сърдцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15. Силата ми изсъхна като череп, И езикът ми прилепна за гъртана ми; И ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16. Защото псета ме обиколиха: Събрание на лукави ме окружи: Продупчиха ръцете ми и нозете ми

17. Мога да изброя всичките си кости; Те се взират в мене и ме гледат.

Псалми 22