Псалми 144:2-8 Цариградски (BG1871)

2. Милостта моя, твърдинята моя, Високото мое прибежище, и избавителят мой, Щитът мой на който съм уповал, Който покорява людете ми под мене.

3. Господи, що е человек та да го познаваш! Син человечески та да мислиш за него!

4. человек прилича на суета: Дните му са като сянка която прехожда.

5. Господи, приклони небесата си и слез: Допри се до горите, и ще задимят.

6. Блесни съ светкавица за да ги разпръснеш. Хвърли стрелите си за да ги смутиш.

7. Простри ръката си от височината: Избави ме и извлечи ме от много води, От ръката на иноплеменниците,

8. На които устата говорят суета, И десницата им е десница на лъжа.

Псалми 144