101. От всеки лукав път възбраних нозете си За да упазя твоето слово
102. От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103. Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104. От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106. Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.