12. За то смири сърдцето им с труд: Паднаха, и нямаше кой да им помогне.
13. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им:
14. Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта, И оковите им разкъса.
15. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.
16. Защото съкруши медните врата, И железните вереи строши.
17. Безумните са в скърб за беззаконните си пътища И за неправдите си.
18. От всяко ястие се гнуси душата им, И приближават се до вратата на смъртта.
19. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И спасява ги от утесненията им.
20. Проважда словото си и ги изцелява, И отървава ги от тлението им.
21. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове;
22. Да жъртвуват жъртви на хвала, И да възвещават делата му с радост
23. Които слязват на морето в кораби, И правят работи в много води,
24. Те виждат делата Господни, И чудесата му в дълбините.
25. Защото заповядва, и се дига бурен вятър, И повдига вълните му.
26. Възлязват до небесата, и слязват дори до бездните: Душата им тае в бедствие.
27. Люлеят се и политат като пиян, И всичката им мъдрост изчезнува.
28. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И ги извожда из утесненията им.
29. Обръща бурята в тишина, И умълчават се вълните им.
30. И те се веселят защото утихнаха, И той ги завожда на желаемото им пристанище.