Притчи 16 Цариградски (BG1871)

1. На человека принадлежат приготвенията на сърдцето; Но от Господа е ответът на езика.

2. Всичките пътища на человека са чисти в очите му; Но Господ претегля духовете.

3. Препоръчвай делата си Господу; И ще се утвърдят твоите помишления.

4. Господ направи всяко нещо за целта му, Та и нечестивия за лошия ден.

5. Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце; Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан.

6. С милост и истина се очиства беззаконието; И със страха Господен става уклонение от злото.

7. Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, Той примирява с него и неприятелите му.

8. По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда.

9. Сърдцето на человека начертава пътя му; Но Господ оправя стъпките му.

10. В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда.

11. Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело.

12. Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда.

13. Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право.

14. Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява.

15. В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16. Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто!

17. Пътят на праведните е да се уклоняват от злото; Който пази пътя си упазва душата си.

18. Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането.

19. По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите.

20. Разумний в делата си ще намери добро; И надеещий се на Господа е блажен.

21. Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен; И сладостта на устните умножава знание.

22. Разумът е източник на живот за оногоз що го има; А поучението на безумните е глупост.

23. Сърдцето на мъдрия вразумява устата му, И в устните му притуря знание.

24. Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите.

25. Има път който се вижда прав на человека; Но краят му е пътища към смърт.

26. Който работи, работи за себе си; Защото устата му го принуждават.

27. Лошият человек копае зло; И в устните му има като огън горещ.

28. Развращен человек сее раздори; И шепотник раздвоява най-тесни приятели.

29. Насилник человек измамя ближния си, И води го в не добър път,

30. Замижва с очи и измислюва лошотии, Прехапва устните си и върши злото.

31. Седината е венец на слава Ако се намира в пътя на правдата.

32. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия, И който владее духа си от завоевател на град.

33. Жребието се хвърля в пазухата; Но всичката му съдба е от Господа.