4. За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение.
5. Мъдрият нека слуша и е стане по-мъдър, И разумният е придобие разсмотрение;
6. За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им.
7. Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението.
8. Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си;
9. Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти.
10. Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш;
11. Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния;
12. Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова;
13. Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи:
14. Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца;
15. Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им;
16. Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв.
17. Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица.
18. И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души.
19. Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него.
20. Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите,
21. Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си: