37. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.
38. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.
39. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,
40. И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?
41. Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.
42. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.
43. И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им бяха отегнали.
44. И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово.
45. Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син человечески се предава в ръце на грешници.