Матей 26:24-42 Цариградски (BG1871)

24. Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.

25. И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.

26. И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е тялото мое.

27. И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

28. защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.

29. И казвам ви, че от сега на татък няма да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.

30. И като изпяха песен, излязоха на гората Елеонска.

31. Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.

32. А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.

33. А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога няма да се съблазня.

34. Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене.

35. Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.

36. Тогаз идва с тях Исус на едно място което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля.

37. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.

38. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.

39. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,

40. И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?

41. Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.

42. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.

Матей 26