29. Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя.
30. Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга.
31. И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана.
32. Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли.
33. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе?