41. И той се отлъчи от тях колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,
42. и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.
43. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.
44. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.