18. Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.
19. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумяха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в някоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.
21. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.
22. Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?
23. А той разумя лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?
24. Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.
25. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.
26. И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.
27. И пристъпиха някои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,
28. и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: "Ако умре на някого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си."
29. А имаше седмина братя, и първият взе жена и умря безчаден.
30. И взе вторият жената, и умря и той безчаден.
31. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умряха.
32. А подир всичките умря и жената.
33. И тъй във възкресението на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.