28. той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:
29. Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;
30. защото видяха очите ми твоето спасение,
31. което си приготвил пред лицето на всичките народи;
32. светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.
33. А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.
34. И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;
35. а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.