4. И направиха и те с коварство, и отидиха та си приготвиха храна, и взеха ветхи вретища на ослите си, и за вино мехове ветхи и раздрани и вързани,
5. и на нозете си обуща ветхи и кърпени, и ветхи дрехи на себе си; и всичкий хляб на храната им беше сух и плесенясал.
6. И дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на мъжете Израилеви: От далечна земя сме дошли; сега прочее направете уговор с нас.
7. И рекоха Израилевите мъже на Евейците: Вие може би да живеете всред нас; и как ще направим уговор с вас?
8. А те рекоха Исусу: Раби сме твои. И Исус им рече: Кои сте? и от де идете?
9. А те му рекоха: От много далечна земя дойдоха рабите ти за името на Иеова Бога твоего; защото чухме слуха му, и всичко що направи в Египет,
10. И всичко що направи на двамата Аморейски царе които бяха оттам Йордан, на Сиона Есевонския цар, и на Ога Васанския цар, който живееше в Астарот.
11. За това ни рекоха старейшините ни и всичките жители на нашата земя и казаха: Вземете в ръката си храна за пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Раби ваши сме. И тъй сега направете уговор с нас.
12. Този наш хляб топъл взехме за път от къщите си в който ден излязохме за да дойдем при вас; сега, ето, сух е и плесенясал.
13. И тези мехове за вино които напълнихме нови, ето, са съдрани; и тези наши дрехи и обущата ни овехтяха от многодалечния път.
14. И приеха мъжете по причина на храната; а Господа не попитаха.
15. И направи Исус мир с тях, и свърза уговор с тях да упази живота им; и началниците на събранието се заклеха там.
16. И подир три дни, откак свързаха уговор с тях чуха че им бяха съседи и живееха между тях.
17. И станаха Израилевите синове та отидоха в градовете им на третия ден; а градовете им бяха Гаваон, и Хефира, и Вирот, и Кириатиарим.
18. И не ги поразиха Израилевите синове, защото началниците на събранието бяха им се заклели в Господа Бога Израилева; и всичкото събрание роптаеше на началниците.
19. Всичките началници обаче рекоха на всичкото събрание: Ние им се заклехме в Господа Бога Израилева; и тъй сега не можем да се прикоснем до тях.
20. Това ще направим с тях; ще упазим живота им, да не бъде гняв Божий на нас за клетвата с която им се заклехме.