7. И няма който да призовава името ти, Който да се събуди да се хване за тебе; Защото си скрил лицето си от нас, И стопил си ни, заради беззаконията ни.
8. Но сега, Господи, ти си Отец наш: Ние сме калта, а ти Грънчарят ни; И всички сме дело на твоята ръка.
9. Не гневи се силно, Господи, И не помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим се: Ние всички сме люде твои.
10. Светите твои градове станаха пусти: Сион стана пуст, Ерусалим запустен.
11. Светият наш и красният наш дом В който отците ни те славословеха Изгорен биде с огън; И всичките драги нам неща станаха в запустение.
12. Ще удържиш ли, Господи, себе си в това? Ще замълчиш ли, и ще ни оскърбиш ли крайно?