1. В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма.
2. Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.
3. И викаха един към друг и думаха: - Свет, свет, свет Господ Саваот Всичката земя е пълна със славата му.